Нашите истории за 5 от дестинациите на новата скреч карта на България – част 2

4. Връх Ботев – номер 62 в скреч картата на България

 

Връх Ботев

Връх Ботев

За изкачване на връх Ботев поехме от град Карлово в един слънчев ден през Август, лето 2014-то. Оставихме колата пред последните постройки на града, от където започваше и нашето изкачване. Наложи ни се да разпитаме, докато намерим началото на пътеката. Преходът, които ни предстоеше беше град Карлово – х. Хубавец – х. Балкански рози – х. Васил Левски. Предвид, че сутринта тръгнахме от Варна, изкачването започна по обед. С пълни раници и добро настроение потеглихме. В началото пътеката вървеше стръмна, но гледката, която се разкриваше зад нас ни даваше сили да вървим още и още. Преходът е много живописен и минава по течението на Старата река.

Рекичката по пътя за хижа Васил Левски

Рекичката по пътя за хижа Васил Левски

Маркировката е добра и трудно бихте се изгубили. Понеже не бързахме, спирахме за почивки на ръчно скованите пейки, на някое мостче, чешмичка или мъхест камък. Запознахме сe хижарката на хижа Балкански рози, като самата пътека минава през техния двор. Усмихната, приветлива и гостоприемна, тя ни покани да отседнем при тях на връщане. По пътя нагоре срещнахме група здрави планинари, които бяха помъкнали огромен дънер на плещите си. С планински хумор ни попитаха колко още остава до хижата. Ние щастливи, че знаем отговора се втурнахме да обясняваме един през друг. Тогава не се усетихме, че това беше закачлив въпрос, на който естествено, че знаеха отговора. На другия ден разбрахме, че сред тях е бил и хижаря на Балкански рози. След малко по-стръмно изкачване пред нас се показа и нашата цел за днес – хижа Васил Левски. Красива, спретната, с цветен двор, много места за сядане и прекрасна гледка – заслужаваше си всяко усилие. Настаниха ни в туристическата част. За първи път спахме на нарове. Представяхме си какво ще е, ако всички легла там се заемат. Провизиите за хижата се доставят с коне, мулета, затова няма разнообразие на храна. Съветваме ви да си носите за хапване 😉

Хижа Васил Левски

Хижа Васил Левски

На другата сутрин нямахме търпение да потеглим към заветната цел. След като излязохме на билото, преходът се превърна в детска игра. Тясна пътека, жарко слънце и стада овце. Пазете се от стадата. Охранявани са от овчарски кучета, които могат да Ви нападнат, ако усетят заплаха за стадото. Овчарите там са богати на истории. Включително и такива за змии в района.

Не след дълго, до едно поточе, седнали да обядват и да напоят конете, срещнахме още двама овчари. Успокоиха ни, че шансът да ни ухапе змия е минимален. Предложиха ни да хапнем с тях (хляб, сланинка и сирене), а ние им предложихме домашна ракийка и за благодарност ни подариха истинска овчарска тояга, която да ни пази. Безкрайно щастливи, все едно сме заслужили рицарски орден, продължихме по пътя си. От девет планини в десета, вървейки без стръмни изкачвания, вече виждахме върха. Спряхме за почивка на заслон Ботев.Единствените сериозни хора, които срещахме по пътя си, бяха неговите стопани. Силни, здрави, големи мъже, в очите им се виждаше, че познават силата на природата и нейната сурова страна.

Заслон Ботев и гледка към върха

Заслон Ботев и гледка към върха

Предстоеше ни най-стръмната част до момента. Около 30 минути стръмно катерене. Планината ни позволи да я превземем и не след дълго бяхме на върха. Тези от вас, който са изкачвали връх, знаят колко сладко е усещането. Как спира да те боли всичко, не си жаден, не си гладен – само благодарен. Бяхме на 2376 м надморска височина, на най-високия връх в Стара планина.

Връх Ботев

Връх Ботев

Сградите, построени там ,го правят различен от другите върхове, на които сме били. Малко по-надолу от тях се намират две паметни плочи с химна на България и вечен лозунг. Обиколихме метеорологичната и телевизионната станция и седнахме на нещо като беседка. Гледката беше невероятна. Гониха се ветрове във всички посоки. Човекът, който ни посрещна каза, че сме късметлии и сме улучили перфектно време – от 7 дни в седмицата, през 6 от тях вали дъжд. Колкото до този голям комин – той бил към кухнята на станцията. :) Направи ни чайче и седнахме на раздумка. Към нас се присъедини и групичка от Смолян, която беше качила върха през Райското пръскало. Споделихме опит, различни случки, хапнахме и стана време да потегляме на обратно. Бързо взехме прехода. В хижата тъкмо бяха направили супа от прясно набрани гъби. Хижарите не бяха сигурни дали са отровни. :) За да подсилим ефекта при наличието на отровна гъба, си взехме по две купички. Помежду си хижите наоколо се свързват с радиостанции. След като разбраха, че мислим да потегляме към хижа Балкански рози, хижарката се обади да ни чакат. Признаваме, че този преход ни дойде повече за днес. Но с бодра крачка бързахме напред, защото скоро слънцето щеше да залезе. Заваля лек дъждец, но нямаше значение, защото хижата беше пред нас. Съветваме ви да си носите винаги дъждобран в планината. Попаднахме на весел и добър хижар. Нагости ни с леща и интересни разкази за себе си и хижата. През цялата нощ валя дъжд. На сутринта гората се беше подмладила и засияла. По пътя за Карлово срещахме хижарката, която се прибираше с провизиите натоварени на конче.. Съжаляваше, че ни е изпуснала. Оказа се, че сме от един край. Колата ни чакаше невредима на мястото, където я бяхме оставили. Щастливи, заредени с енергия, с надрани крака и планински тен, тръгнахме към Варна. Случилото се тези два дни беше като на сън. Този преход ни остава един от любимите.

Гледка от връх Ботев

Гледка от връх Ботев

 

5. Крепост Бяла – номер 20 в скреч картата на България

Крепост Бяла е разположена на нос Свети Атанас. Отворена за посещения през 2014 г и възстановена по уникален начин, тази крепост разкрива картини от живота и бита на населението през късноантичния период. Още преди да влезете в крепостта пред вас ще видите макет, пресъздаващ цялостния вид на града. Получихме листовки с карта и подробна информация за крепостта. На големи цветни пана са показани картини от ежедневието и бита на народа. Открити са три винарни, пещи за керамични съдове, обществена баня, църковен комплекс и жилищни сгради, търговски обекти.

Крепост Бяла

Крепост Бяла

Като любители на виното ни беше много интересен пресъздадения античен уред за мачкане на грозде.

Крепост Бяла

Крепост Бяла

Но безспорно най-красивото и вълшебно място в крепостта е базиликата, разположена на ръба на нос Свети Атанас. Пред вас е необятното море, а възстановената част от олтара ви дава представа колко божествено е било това място.

Крепост Бяла

Крепост Бяла

Гледка от крепостта в Бяла

Гледка от крепостта в Бяла

Гледка от крепост Бяла

Гледка от крепост Бяла

До крепостта има хубав път и упътващи табелки.

 

Към част 1

Summary
Article Name
Нашите истории за 5 от дестинациите на новата скреч карта на България – част 2
Author
Description
Като създатели на скреч картата „Разкрий България“, ще ви признаем, че имаме още за разкриване и изтриване по картата. Хубавото е, че с това ни предстоят нови приключения и емоции, за които нямаме търпение. Но до тогава ще ви разкажем за преживяното от нас за 5 дестинации от картата, които смятаме за подходящи през лятото.

Loading Facebook Comments ...

   1 коментар


    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>